„Искам си свободата! Омръзна ми да съм послушна!“

„След като отново се събрахме, всичко беше идеално първите няколко месеца. После всичко започна да се обърква...“

„Искам си свободата! Омръзна ми да съм послушна!“, „Искам си свободата! Омръзна ми да съм послушна!“„Преди 3 години се запознах със сегашния ми приятел. Беше невероятно, обожавах да седя по цял ден пред компютъра и да споделям с него всичко. Разбирахме се перфектно. Всичко беше идеално сякаш бяхме един за друг. Така, без да се усетя, хлътнах здраво по него. Зарязах стария си приятел, колкото и перфектно да изглеждаше, заради новата си тръпка. Мислех единствено за него, за момчето, което ме разбира перфектно, и за това колко бих била щастлива да сме заедно.

Е, случи се това, което исках най-силно, и бях на върха на щастието. В началото ми беше странно да съм до него и да разговаряме на живо, но ми харесваше ужасно много. Влюбих се, но не исках да си призная, нито пред себе си, нито пред него. Заради моята глупава гордост го накарах да мисли, че не е важен за мен и го подведох. Скъсахме. Беше ужасен за мен период. В продължение на 3 месеца не бяхме заедно. Липсваше ми ужасно много, бях готова на всичко, за да съм отново при него. Тогава осъзнах какво съм изгубила и най-после си признах, че го обичам наистина. До болка исках да сме заедно отново и се реших да оправя всичко. Успях. Отново бяхме заедно и нямах търпение да му призная каква глупачка съм била, щом не съм му казала колко много значи за мен и колко го обичам.

След като отново се събрахме всичко беше идеално първите няколко месеца. После всичко започна да се обърква. Започна да ми забранява да говоря с други момчета, да ми забранява да излизам с приятелки, да нося прекрасни високи обувки (моята страст) и да се обличам с любимите си секси дрешки. Колкото и налудничаво да звучи, аз направих всичко това заради него, защото го обичам и не искам да се караме и да се ядосваме. Спрях да се обличам така, също да нося любимите си обувки, започнах да се правя, че не чувам, когато някое момче ми говори и да не обръщам внимание на това. Престанах да излизам с приятели и да се веселя. Това ме убива. Направо ме побърква – искам да съм свободна, да се смея отново силно и да се разбивам от танци на невероятни купони. Казах му, говорили сме хиляди пъти за това, а той - нищо.

Изпаднах в депресия и нищо хубаво не очаквах да се случи с мен. Започнах да пия, без той да знае това, сякаш ме правеше по-силна. Даваше ми сила да се изправя пред него и да му кажа всичко, което не ми харесва. Не усетих колко далеч стигнах, когато един ден разбрах, че животът е ужасен и не искам да живея повече. Не можех да се позная – аз, момичето, което не спираше да се забавлява и смее – сега беше развалина. Нямах си никого и осъзнах, че съм сама. Вързана за него, принудена да води с него дълги телефонни разговори и чатове до 5 сутринта. Молех се да умра и този кошмар да приключи. Бях на крачка от това да си прережа вените и тогава се сетих, че въпреки това, от което ме лишава, аз го обичам и че поне заради него ще живея, щом си нямам друг. Бях отчаяна, ужасно отчаяна от живота. И продължавам да бъда.

Не мога да го оставя, защото го обичам ужасно много, той мен също (или поне така твърди), така че бих направила всичко, за да бъда отново онова щастливо момиче. Искам да бъда с него както преди – ужасно щастлива и свободна.“*
*Тема във форума на TheShyGirl