„Искам да приключа с това вече...“

„Не съм от момичетата, които тичат след мъже, а в случая май се получава това и на мен никак не ми харесва“.

„Нека си говорим за мъже! По- точно за един, когото аз не мога да разбера. Всичко започна преди няколко месеца, той беше барман в заведение, където ходя доста често, беше нов, стори ми се симпатичен, но нищо повече. Усетих някакъв интерес от негова страна и започнах да отвръщам, но нищо. И така известно време, даже доста.

© Shutterstock, „Искам да приключа с това вече...“

Реших, че аз ще действам. Намерих го във Facebook и започнахме да си пишем. Глупости всякакви, пращаше ми разни парчета, говорехме за общи неща, виждахме се в бара... Той продължаваше с разни малки неща. Постоянно се заглеждаше в мен, усмихваше се, винаги идваше той да ми вземе поръчката, като минавах покрай бара все ми махаше от вътре, ако седнех при него на бара и ставаше супер нервен. Дребни неща, но усещането, както и да е. Накрая го поканих на среща. Мина доста добре, дойде до работата ми, заведе ме на доста странно място (в добрия смисъл). Цяла вечер обикаляхме заедно и си говорехме. Дори ми донесе половин щрудел, за да го опитам , че бил много вкусен. Накрая ме закара до вкъщи и нищо повече не се случи. Даже и една целувка нямаше.

После два дни нищо, вече ми беше ясно, че явно нещо не се е получило. Приех го. Но на третия ден се появи там, където работя, с въздушна целувка и за да каже чао, защото колата го чака навън и заминава да работи на морето. Оттогава нищо, обеща поне да пише от време на време, но и това не се случи. Преди поне си пишехме честичко.

Аз упорито се опитвам да спра да мисля. Повтарям си, че няма нищо между нас, но не става и все ме тегли, че има нещо недовършено. Въпреки цялата липса на контакт от негова страна.

Ясни ли са нещата? Явно не му е интересно. Искам да приключа с това вече, защото ме побърква. Не съм от момичетата, които тичат след мъже, а в случая май се получава това и на мен никак не ми харесва.“*
споделено от: josefine567@