Lady Popular Cosmopolitan
С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни.разбрах

Голямата любов или голямото разочарование

 

Оценка: (0/5)

Голямата любов или голямото разочарование

Здравейте,не бих казала,че искам съвет понеже знам как ще реагират повечето жени след като прочетат това,но нека поне веднъж не съдим а да се замислим.

Преди 8 месеца се запознах с един мъж,в началото не наех за какво става въпрос просто готин мъж който страшно ме привлече.Той имаше страшно сериозно и строго изражение,почти не се усмихваше не говореше (работихме заедно).След известно време разбрах,че е семеен,разликата ни е 14 години.Не знаех какво става с мен,но този мъж адски много ме привличаше.Аз също бях от хората,които винаги са плюли такива постъпки и не разбирах защо някой би се намесил в семейството на някой друг...ноо както казах ужасно много ме привличаше и виждах вече,че и той изпитва някакъв интерес.Накратко цяло лято си поиграхме и се позабавлявахме,но аз започнах много да хлътвам,което не беше добре.

От различни градове сме и мисълта,че идва края на лятото и ние трябва да се разделим ме съсипваше.Стана така,че ме приеха да уча в неговия град и аз се преместих.Започнахме да се чуваме все по-често и да се виждаме по-често.Никога през живота си не съм се чувствала толкова жива колкото с него.9 месеца вече сме заедно и зная,че е лудост но го обичам с цялото си сърце,имахме доста трудни моменти,понеже на мен ми е трудна тази ситуация и ме боли,че не е само мой,че не мога сутрин да се събуждам до него,да вечеряме заедно и т.н. Той прави всичко възможно да е винаги около мен помага ми адски много с всичко.Превърна се в един ангел пазител в моя живот.Този мъж с който се запознах лятото и мъжът който ме гледа в очите докато говоря и се смее и плаче с мен нямат нищо общо по между си,той стана коренно различен,виждам как очите му светят,виждам колко е щастлив.Знам,че ме обича неспира да го показва,не е по романтичните и мили приказки,но пътите,в които си е изливал душата е бил толкова искрен и мил,че чак не ми се вярва.

Избягваме да говорим за семейството му,но знам че не е щастлив с жена си.Сега ще кажете "разбирасе ти какво очакваш да ти каже,нали трябва да си запази играчката".Няма как някой да го види през моите очи и да почувства това,което чувствам аз.Не искам да развалям семейството му никога няма да си го простя,никой не заслужава това,но го обичам и го искам,задушавам се при мисълта,че никога няма да бъдем заедно и че ще си остана негова "любовница" искам да се отдръпна,не искам да правя това,но той стана част от живота ми без която мисля,че вече не мога.

Трудно е да опиша с думи как се чувствам с него.Понякога ме е яд че се влюбих така,при положение,че знаех ,че нищо няма да излезе от това,ноо съдба така ми било писано.Не съм глупава и зная,че няма да остави жена си или по-скоро няма да се раздели с детето,защото то за него е най-важно разбира се.

Казва ми че сърцето му се къса заради това,че не може да ми даде това,което искам.Не знам как да постъпя,тоест знам-трява да прекратя всичко,но не мога,просто нямам сили...

споделено от:Bobobobo

 


Виж още




Ново в Cosmo