„Дали наистина всичко се връща?“

„Разбрахме се да бъдем заедно един месец без изневери, колкото и странно да звучи. Но хората не се променят“.

„Преди 3 години имах връзка с едно момче. Някак си не се получиха нещата. Аз го блокирах в Skype, изтрих му телефона, изобщо спрях да се интересувам от него, защото той нямаше особено желание да говорим. Питах го дали има друга, отговорът още си го спомням „Ами... нещо такова“. И аз му казах - „Довиждане тогава“.

„Дали наистина всичко се връща?“, „Дали наистина всичко се връща?“

Преди един месец изведнъж се сетих за него, прииска ми се да знам как е, с какво се занимава. Е, отблокирах го. Срещнах ме се. Имаше още блясък в очите ни. Разбрахме се като малките деца, които питат „Искаш ли да сме си гаджета?“. Тоест разбрахме се да бъдем заедно един месец без изневери, колкото и странно да звучи.

Е, не може и не можем да бъдем заедно. Той няма право да се подиграва с мен и с другото момиче. Оказа се, че в този момент е имал връзка. Веднага щом разбрах прекъснах отношенията си с него, защото явно не го познавам добре. Хората не се променят! Какъвто е бил, такъв си е останал. Питам се онова момиче как все още му вярва? Как не го е хванала? Той със сигурност не й изневерява само с мен. Как се чувства той? Аз му го натрих едно хубаво, но няма никаква полза - само си изхабих нервите. Питам се има ли справедливост в този живот и дали наистина всичко се връща?“