„Да го оставя ли?“

„Аз съм на 20, не съм омъжена за него, не живеем заедно... искам внимание, заслужавам го. И зная, че мога да го получа от много места, но искам него“.

„С приятеля ми сме заедно вече от година и половина. Обичам го много, той мен също. До сега към никого не съм изпитвала такава привързаност и жертвоготовност.

„Да го оставя ли?“, „Да го оставя ли?“

С течение на времето обаче, между нас се появиха сериозни проблеми относно финансовите му възможности. Егото му е правопропорционално на портфейла му. Винаги ми казваше - „Искам да ти взема това, искам да ти взема онова“ - но нямаше възможност и това силно го потискаше. Аз никога нищо не съм искала, нито съм търсила финансовата подкрепа, която той искаше да ми дава, но за него беше много важно.

Оттам започнаха неговите депресии и непредвидими настроения и съответно нашите скандали. След време обаче си намери работа и самочувствието му се повиши, но с това сякаш уважението му към мен намаля. Виждаме се много, много по-рядко, разговорите ни се въртят предимно около работата, парите, колегите и общо взето около него. Работно време за него не съществува. На няколко пъти вече се прибира в 3 през нощта... Но на него явно така му е изгодно и така му харесва, тъй като не приема моите съвети да си знае правата за почивките и изобщо за това, че не може да работи по 70 часа на седмица.

Усещам, че ставам излишна в уравнението. Чувствам се постоянно потисната. Всичко се върти около него... Не издържам вече. Постоянно се караме за това кога ще си тръгне от работа, кога ще се видим... Дори днес му казах, че не желая повече да слушам за работата му, защото само се ядосвам и преди малко по телефона се оказа, че ние всъщност нямаме много какво да си кажем. Аз съм на 20, не съм омъжена за него, не живеем заедно... искам внимание, заслужавам го. И зная, че мога да го получа от много места, но искам него.“
Тема на Achelle във форума