„Ако се разделим никой няма да е доволен, ако сме заедно - пак“

„Преди година и половина се запознах съвсем случайно с едно момче от друг град чрез интернет. Повече от половин година поддържахме контакт само в интернет. Аз бях тази, която му поиска първа телефона, обаждах му се и т. н. След около 8 месеца се видяхме на живо - първата ни среща. И двамата бяхме на мнение, че това беше странно, но си прекарахме добре. И така почти всеки месец се срещахме в някой град.

Оттогава минаха още 8 месеца и тази година прекарахме няколко дни на море, след което той каза, че има нужда от почивка и иска време да помисли върху някои неща. Сега не се чуваме често. Аз на няколко пъти поемах инициативата за разговор, докато той отговаряше сухо. Основните проблеми, които той изтъкна, че са пречка пред нас, са фактът, че сме от различни градове, че съм имала бедна обща култура и че имам нужда от обогатяване и че комуникацията ни куцала. За мен казва, че имам качества, които не е срещал в никое момиче преди това и които цял живот е търсил в една жена. Но казва, че има неща в мен, които страшно много го дразнят и не може да се примири с тях.

В същото време той очаква да започне работа, тъй като е безработен и всичките му мисли са насочени върху това. Според него ние сме твърде различни и имаме различно виждане за нещата. Но и двамата сме на мнение, че ни е трудно да прекратим отношенията си просто ей така. В един момент много се желаем, в друг никой не се сеща за другия. Лутаме се между опцията да останем двамата, доколкото е възможно, или да прекратим тези взаимоотношения. Сега всеки мисли и разсъждава върху нещата, но сме на кръстопът, на който сякаш никое решение няма да се окаже правилното. Ето това е проблемът - ако се разделим никой няма да е доволен, ако останем двамата - пак. Има ли други варианти?“