Индъстриъл и голи тела в новия спектакъл на Явор Гърдев

Новият спектакъл на Явор Гърдев на варненска сцена (“Калигула”) ще се хареса на едни повече, а на други по-малко, това е съвсем в реда на нещата. Определено може да се каже обаче, че младият Димо Алексиев е във вихъра си като Калигула,...

Новият спектакъл на Явор Гърдев на варненска сцена (“Калигула”) ще се хареса на едни повече, а на други по-малко, това е съвсем в реда на нещата.

Определено може да се каже обаче, че младият Димо Алексиев е във вихъра си като Калигула, независимо дали стегнат в мундир и високи ботуши, или травестиран и разголен като Венера. Самият император някога е изнасял среднощни представления пред своите сенатори и тук предизвикателството за него е двойно – границата на този артистичен ексцес е тялото, което танцува, влачейки се по пода. “Бих вярвал само в Бог, който знае как да танцува”, казваше Ницше. Дали богохулният Калигула е добър или лош заместител на нихилистичния (?!) идеал и дали голотата на обожествената му сестра Друзила (Росица Дичева) е някакво завръщане в грехопадналото човешко, въпросът остава отворен. Но някакъв отговор можем да намерим при самия автор на пиесата Албер Камю: “Целта на изкуството, както и целта на живота, може да бъде само увеличаване на свободата и отговорностите, които притежава всеки човек на света”. Сценографията на спектакъла отново е дело на Никола Тороманов и е решена в червено и черно. Нацистката свастика е заменена от осмоъгълник, римските тоги са се превърнали във военни униформи, а хладните оръжия в пистолети. Зрителите са разположени на самата сцена, която също е осмоъгълна. В центъра виждаме малък осмоъгълен басейн, който се използва и за маса – за вечеря, за съвещание, за аутопсия. Музиката на Калин Николов е все пак танцувална, макар че за композициите си авторът е използвал пневматични чукове и машини. Без хореографското включване на Kinesthetic Project обаче спектакълът би могъл да досади безкрайно с морализаторското си дрънкане, това по отношение на съдържанието. Макар в книжката към спектакъла Сюзън Зонтаг да пояснява, че “каквато и да е била в миналото, идеята за съдържанието днес е най-вече пречка и неудобство, една фина или не чак толкова фина еснафщина”. Колкото до формата, трябва да отдадем дължимото и на останалите актьори: Даниела Викторова, Стоян Радев, Никола Мутафов, Симеон Лютаков, Владислав Виолинов, Пламен Димитров, Гергана Христова и Гергана Арнаудова. Информацията е на кореспондента на БГНЕС във Варна.

Източник и снимка: БГНЕС